Райкова пещера

Райкова пещера

Райкова пещера е пещера в източната част на Сърбия. Пещерата се намира при извора на р. Мали Пек, на 2км. от град Майданпек в Източна Сърбия. Това е речна пещера, през чиято цяла дължина тече Райкова река. Общата дължина на пещерата е 2 304 метра, но туристическата пътека е 1 410,5 метра. Пещерата се състои от две физически разделени кухини: канал на подводна река и изворна пещера. И двете имат по два пода. Райкова пещера има пещерни орнаменти от най-високо качество.

Комплекс Лепенски вир

Комплекс Лепенски вир

Комплексът Лепенски вир е уникално съкровище, носещо спомена на праисторическата култура. Тук са открити селища и култови сгради на хора, които са населявали района между седмото и шестото хилядолетие преди нашата ера. Комплексът е единствен по рода си в Централна и Югоизточна Европа и дава на археологическата наука ценни сведения за така наречената култура на Лепенски вир. Отделните етапи от развитието на тази култура ясно можем да различим. За това само трябва да се вгледаме в намерените скулптури.
Рациария

Рациария

Рациария (на латински Colonia Ulpia Ratiaria) е исторически град (столица на Придунавска Дакия) край река Дунав, съществувал по времето на Римската империя. Рациария бил процъфтяващ град. Намира се 27 км югоизточно от Видин, 28 км западно от Лом, 2 км западно от днешното село Арчар, Област Видин, в областта Калето.
По времето на съществуването му там са живеели римски патриции(аристократи) и са станували римските легиони през зимата, събирайки сили за поредната битка, а близката Бонония (днешният Видин) е била само седалище на малко военно поделение.
Римски град-крепост „Рациария” с. Арчар общ. Димово. Рациария (на латински Colonia Ulpia Ratiaria) е бил голям град на дунавския лимес. Намира се 27 км. югоизточно от Видин, 28 км. западно от Лом, на около километър изток-североизток от днешното село Арчар, Област Видин, в областта Калето. Създаден е по времето на Римската империя. По онова време в него са живеели римски патриции (аристократи), а близката Бонония (днешният Видин) е била само седалище на малко военно поделение.
Colonia Ulpia Trairana Ratiaria се споменава за първи път в един надпис от 125 г. от н.е. , най- ранното точно датирано писмено сведение, в което се споменава неговото име.
Кога е възникнал живота на това място не знаем със сигурност. Отделни находки от латенската епоха сочат, че областта е била населявана преди римското завоевание. При сондажните разкопки, провеждани досега в Рациария, обаче не са открити следи от предримското селище. Известно е,че това селище е било разположено в областта на мизите, едно от най- значителните племена в Северна България, живяло тук и преди новата ера. Важен преломен момент в историята на Рациария са годините на Веспасиан(69- 79). Тук често се намират сребърни, дори и златни монети от това време. Издигането на града през този период е свързано и с големите грижи на Веспасиан по укрепяването на долнодунавския лимес и по организирането на дунавската флотилия. Интересен факт е, че само имената на две от селищата по долнодунавския лимес водят прозихода си от понятия, свързани с речното дело: Ratiaria и Sexaginta Prista(флотска станция : “ Пристанище на шестдесет кораба “ ). Името на Ratiaria се извежда или от ratis „сал”, или от ratiaria „вид кораб”. Самото име на селището определя неговото първоначално значение като удобно място за корабоплаването по река Дунав и за преминаване на реката. Има данни, че около края на 1в. от н.е. в Рациария е настанен за известно време Флавиев легион и помощни войски. Към периода 2в. от н.е. се отнасят и немалък брой надписи, от които могат да се направят и някои наблюдения върху характера на населението: цивилно население от военен и невоенен произход- италийци и перегрини. Особено място заемат италийските преселници от цивилен произход, както и членове на муниципалната аристокрация от източен произход. Много благоприятни възможности е имало за развитието на земеделието. Открит надпис на рядкото божество Палес, донесено от италийски преселници, разкрива активна земеделска дейност.Откриваните надгробни надписи из различни места на територията на Рациария, надписи, които принадлежат на членове на градската аристокрация, отбелязват в същност съществуването на отделни поземлени имения. Това са били важни центрове на земеделско производство, притежания на членове на градската аристокрация. Някой от тях са били ветерани. Известна част са били обработвани и с роби. Рациария се развива и като голям център на занаятчийското производство. От града и неговата околност произхождат стотици предмети( на златарството, бронзолеярството и др.). Златните и сребърните накити, произхождащи от Рациария показват редица сходтсва в техниката и начина на украсата с други подобни предмети, намирани в други краища на Северна България. От Рациария произхождат доста предмети от стъкло, кост, не малко геми и камеи, но доколко те са внасяни отвън или изработвани на място, трудно би могло да се твърди при сегашното състояние на проучването върху тези материали. Значителното ниво на земеделското и занаятчийското производство в Рациария и нейнаа територия, както и благоприятното и кръстопътно местоположение, обусловили нейното значение и като търговско средище. През града е минавал крайдунавски път: от Сингидунум покрай Дунав до делтата на реката и оттам по Черноморското крайбрежие чак до Византион. През Рацияария са вървели естествените пътища от Траянова Дакия за Италия, не само пътнически съобщения, но и превоз на стоки. От тук е била транспортирана и солта на Седмиградско. Социалните отношения в Рациария не правят някакви изключения от общественото развитие на другите градове в римските провинции(през II- IIIв.). Съществуват данни за не малък брой роби, заети в селското стопанство. Града се е управлявал от градска аристокрация. През II- IIIв. Рациария се издига не само като най- значителния център в Източните области на Горна Мизия, но и в цяла Северна България. Доказателство за развитието на града са намерените при разкопи архитектурни фрагменти, скълптури, надгробни плочи и надписи, съркофази. Особено място сред скулптурните творби в Рациария заема една мраморна статуя на почиващ Херкулес ( Херакъл ) с височина 0 ,41м. Скулптурните паметници от Рациария са много изящни, отличават се с високи художествени качества и разкриват добре развита и напреднала школа. Като добавим и значителния брой запазени творби, какъвто не е засвидетелствуван никъде другаде в Северна България разбираме колко голямо е било знчението на Рациария като художествен център. Из разкопаните частично късноантични сгради две заслужват по- особено внимание: в едната бе открит земеделски инвентар, глинени лампи, предмети от бита, монети от средата на 6в., а другата е част от монументална сграда с мозаичен под и е твърде вероятно да е християнска базилика. Водата за Рациария е идвала от големия извор в м. Жидовец на 6-7 км в югозападна посока. Следи от водопровода се откриват по цялото протежение на пътя между тази местност и селото. Систематизирането на известното върху историята и материалната култура на Римския град Улпия Рациария показва голямото му значене като най- богат градски център не само в провинцията, но и в цялата част на долнодунавския басейн. По костни останки са установени 18 вида диви и домашни животни, предмет на лов или животновъдство. Най-многобройни са тези от домашните животни – говедо, овца, коза, кокошка и свиня. Според палеоорнитолога проф. Златозар Боев интерес представляват находките от изчезналият в страната див колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus), както и тези на крайно редкия днес белоглав лешояд (Gyps fulvus).

Комбустика

Комбустика

Комбустика е едно от многото римски места в Северозападна България, които още не са проучени. За него се знае от половин век, но разкопки се правят едва от 2008 г.
Най-рано обектите са били обитавани през втората половина на V век преди Христа, по-късно – през III хилядолетие пр. Хр., първата половина на II хилядолетие и късната Античност – IV-VI век, когато най-вероятно мястото е използвано като укрепен наблюдателен пункт.
Изключителен археоложки интерес предизвикват и сондажите край Кладоруб, където е имало много голяма римска крепост – квадрат със страни по 150 м, ориентиран по посоките на света . В четирите ъгъла на крепостта, която е почти заличена от вандали-иманяри, е имало кули. Твърдината е била естествено защитена от коритата на двете реки – Арчарска и Салашка, – които се сливат в края на платото, върху което е градежът. В Община Димово се надяват, че след време късноантичният град Комбустика може да се превърне в привлекателно място за туристите.
Пещера Козарника

Пещера Козарника

„Козарника“ е името на пещера в Стара планина, община Димово,България. Разположена е между град Белоградчик и Гара Орешец. Нейната обща дължина е 210 m. От 1996 в пещерата се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо и ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е.. Тя значително се различава от нейните съвременни находки в Темната дупка и Бачо Киро, като показва сходства с култури, разпространени в Западна Европа няколко хилядолетия по-късно.
Пещерата е обитавана през средния палеолит, но най-голямо значение имат най-долните пластове. Те са датирани на възраст от преди 1,4 милиона години. В тях е открит зъб на представител на рода Homo, може биHomo erectus. Ако датировката е коректна, това би било най-старото сведение за присъствие на хора в Европа.
Силни спорове предизвиква и друга находка от раннопалеолитните пластове в пещерата Козарника. Това са няколко кости, датирани от преди 1,2-1,4 милиона години, по които има нанесени поредици от резки. Според археолозите, извършващи разкопките, те са направени умишлено, а не са случаен резултат от обработката на месото на животното. Тази хипотеза е спорна, тъй като според преобладаващото схващане способността за символно мислене се появява едва при Homo sapiens преди 50 хиляди години.
В късно-плейстоценските отложения (вюрм 80 000 – 19 000 г.) от палеоорнитолога проф. Златозар Боев по костни останки са установени 43 вида птици, един от които – праяребицата (Perdix paleoperdix) е фосилен, а 4 други са изчезнали от съвременната орнитофауна на страната – тетрев (Tetrao tetrix), снежна яребица (Lagopus lagopus), снежен бухал (Bubo scandiacus) и червеноклюна хайдушка гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax). Плейстоценските птици от Козарската пещера дават отлични примери за т. н. „смесени фауни“, съдържащи видове, които днес никъде в Европа и света не обитават съвместно, напр. снвжни бухали и кеклици, снежни яребици и червенокръсти лястовици, тетреви и жълтоклюни хайдушки гарги, скални лястовици и снежни яребици и др. Този състав доказва съществуването на открити тревисти пространства в съчетание с иглолистни и широколистни гори, т. е. мозаична лесостеп.
Пещера Венеца

Пещера Венеца

Пещера Венеца  се намира на 6 км от Белоградчик близо до село Орешец. Отварянето й става 40 години след откриването й. А е открита случайно след взрив в съседна  кариера за добив на камък за производство на вар. След избухването на поредната бомба отломките пропаднали, показал се и отвор. По-любопитните бомбаджии надникнали и останали изумени от появилата се приказна красота. От сводовете се спускали цветни стълбове, а подът бил изпъстрен с чудни кристали. Новината за откритието трогнала и местната управа. Били повикани пещерняци от Белоградчик, които от 1958 година обикаляли района и се спускали в множеството пещери. Екип, воден от председателя на пещерния клуб „Бял прилеп“ Александър Леонидов, веднага пристигнал на място. Пещерата е уникална, само след два часа обявили те.
В тази пещера има всичко, което може да се види в нашите пещери, твърди и сега Леонидов. На едно място са събрани сталактити, сталагмити, сталактони, кристали, повлеци по стените, дендрити, драперии, барабани, синкави езерца. Подземната красота е по-величествена от скалите, но не е така достъпна като тях, обяснява пещернякът.
Годината на откриването на Венеца е 1970-а. Година по-късно тогавашният комитет за опазване на природната среда я обявява за природна забележителност. Но до времето, когато тази подземна красота ще бъде показвана и на туристи, ще минат 43 години. За да бъде опазено подземното богатство, наложило се входът да бъде циментиран. Търсачи на съкровища обаче си намерили други входове, които били засипани със скална маса.
Венеца има 5 зали с обща дължина 200 метра. Денивелацията й е само 26 метра. Суха е и е лесно достъпна. Може да се разгледа за час и половина от хора без никаква пещерна подготовка и облекло. Това, по което посетителите ще се захласват, са калцитните образувания във формата на цветя, животни, колонади. Ограниченият достъп на кислород вътре е създал микроклимат, при който водата е кристализирала с цветовете на скалите и глината наоколо. А те са разноцветни. Ако образуванията в пещерата Магура са снежнобели, то във Венеца са пъстроцветни. Подът бил осеян с кристали, които на места вече са унищожени.